Отново ще усетиш, че ме има,
макар и да остана само дъх,
от вятър разтреперил къс коприна,
обвила в шал красивата ти гръд.
И ще ме видиш, даже да се скрия
като игриво-блеснала искра
на слънчев лъч, превърнал се в магия,
докосне ли се в капчица роса.
© Данаил Таков Все права защищены