Очите ти – разпенено море –
искам го, иска ме, искам го…
Искам твоите вълни
по острите косъмчета на
бедрата ми –
все по-високо, високо…
Високо, чак до сърцето
и отвъд.
Да усетя нежните песъчинки –
как впиват устни в моите.
Морето ти ме придърпва –
мъртво течение,
а аз се давя в пяната
по гребена на косите ти.
Очите на жена – море от любов.
И потъвам, потъвам, потъвам…
Прости, Господи, на мен –
най-щастливия удавник.
© Калоян Все права защищены