на Адриана За теб ще прекатуря планини и слънчев лъч за тебе аз ще хвана! И винаги, дори да не личи, до теб ще бъда, скъпа Адриана!... Теб пак те няма в този ден - защо? Нима простираш просълзени чувства? Ти с друг да си - не ми е все едно, усещам те и няма да те пусна... За мен ще си останеш светлина, която ми е нужна, за да бъда... Не те желая аз като жена - с приятели човек се чувства мъдър... Приятелка в душата си ми ти, усещам те през всичките си пори... И, моля те, такава остани, неистово желая и те моля... Звездите погледни - ще бъда там... В морето ли - вълна ще съм пенлива... Бъди до мен, не ме оставяй сам, че сам човек - за себе си изстива... И в Дунавските ледени води към теб, с течението ще се боря... А ти по Витоша ме потърси... Не се плаши от дъжд - така се моля!