УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
на Адриана
За теб ще прекатуря планини
и слънчев лъч за тебе аз ще хвана!
И винаги, дори да не личи,
до теб ще бъда, скъпа Адриана!...
Теб пак те няма в този ден - защо?
Нима простираш просълзени чувства?
Ти с друг да си - не ми е все едно,
усещам те и няма да те пусна...
За мен ще си останеш светлина,
която ми е нужна, за да бъда...
Не те желая аз като жена -
с приятели човек се чувства мъдър...
Приятелка в душата си ми ти,
усещам те през всичките си пори...
И, моля те, такава остани,
неистово желая и те моля...
Звездите погледни - ще бъда там...
В морето ли - вълна ще съм пенлива...
Бъди до мен, не ме оставяй сам,
че сам човек - за себе си изстива...
И в Дунавските ледени води
към теб, с течението ще се боря...
А ти по Витоша ме потърси...
Не се плаши от дъжд - така се моля!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Браво!
