Усетих пак -
ръцете ти ме галят
потънали във розова мъгла...
Видях -
огньове нежни палят
разполовени в ябълка една!
Мълчим.
Небето е надвиснало
и ни огрява кръглата Луна.
Дали е рамка някаква измислена
на звездните простори
Любовта?
© Ангел Милев Все права защищены
Това е вълнуваща поезия
Поздравления