28 окт. 2016 г., 21:19  

Усмихнатия

759 1 2

 

Жажда е.

Такава... една.

Почти неутолима.

Жажда за обич и ласка

и за доверие в любим

или в любима.

В душата ни изворче

бълбука безспирно,

но можем с шепа да пийнем   

само от ручея във взора

на Човека до нас.

Онзи - Усмихнатия.

 

Самадхи

28.10. 2016 г.     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Александра! Да, усмивката изпраща послания за обич и е неопровержимо доказателство, че сме сдобрени със себе си и изпитваме задоволство от това, което сме, където сме и от онова, което виждат очите ни. Прекрасно е да срещаш и да живееш с усмихнати хора!
  • Усмивката може да е всичко!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....