Усмихва ми се утрото
Усмихва ми се утрото с лъчите златни.
Потъвам в ласките му и се раждам.
Дихание на обич във душата ми
запява с пролетният нежен вятър.
Превръща ме във цвете разцъфтяло
и в птичето, от юг наскоро долетяло.
Във погледа ми свива своето гнездо...
зараснало е пречупеното ми крило.
Политам с радост над дъга от нежност,
която води ме със стъпките в тангото.
Любов танцувам в синята безбрежност,
която ме рисува с обич във сърцето.
Желаното танго сега е във очите ми
с целувките от устните, рисували по мен.
Танго за влюбени запяла е душата ми.
А утрото усмихва се за мен...
Потъвам в ласките му и се раждам.
Дихание на обич във душата ми
запява с пролетният нежен вятър.
Превръща ме във цвете разцъфтяло
и в птичето, от юг наскоро долетяло.
Във погледа ми свива своето гнездо...
зараснало е пречупеното ми крило.
Политам с радост над дъга от нежност,
която води ме със стъпките в тангото.
Любов танцувам в синята безбрежност,
която ме рисува с обич във сърцето.
Желаното танго сега е във очите ми
с целувките от устните, рисували по мен.
Танго за влюбени запяла е душата ми.
А утрото усмихва се за мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
