Заспиваш спокоен в своя покой,
откраднал едно любящо сърце
и създал мечти от звезден порой,
и сътворил усмивка на мойто лице.
И когато утре отвориш очи,
по-чист ще събудиш света,
без болка, тъга и сълзи,
родил прекрасна и обична мечта.
И когато утре няма да ме има,
и когато не ще се будя с теб,
и когато в сърцето ще настане зима
споменът за мен ще те кара да вървиш напред. ...