Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша.
Защо са тъй грохотни тези ечения -
нима съм смален и във него затворен...?
Макар и микроб - заразен съм от Смисъла...
дори и в нищожното пак съм огромен.
...И нека молците на времето
бързо изяждат мечтите ни...
В мъртвите камъкът
скрива Окото си.
Това е Прозорец
през който отвъдното вика ме.
Моята орис е там - зад стъклото.
В бурята всеки изгубва посока
но стига мечтите си...!
© Младен Мисана Все права защищены
Не бях запознат и с двете цитирани от теб мисли. Мвого мъдрост и истина се съдържа в тях. Мерси, че ги сподели с мен и с аудиторията на сайта.
Хубава вечер и нови творчески успехи!