21 окт. 2006 г., 19:47

В час по литература:) 

  Поэзия
660 0 4
Вълнувах се, когато те видях.
Усмивката ти подла бе като нощта.
Очите ти обгръщаха света.
Ръцете ти изгаряха ме сякаш са от жар.
В сърцето ми разпали ти любовния пожар.

Засенчваш слънцето със своите коси.
Къдриците - море от злато.
И караш ме да виждам в теб нещо непознато.
Дори когато изчервяваш се от срам
за мене ти оставаш чист любовен плам.

Името ти символ е на любовта.
То изразява твоята душевна красота.
Съмнявам се, че любовта ти позната.
Но въпреки това, оставаш си единствен на земята.

                            На Любо 

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??