21 окт. 2006 г., 19:47

В час по литература:)

1K 0 4
Вълнувах се, когато те видях.
Усмивката ти подла бе като нощта.
Очите ти обгръщаха света.
Ръцете ти изгаряха ме сякаш са от жар.
В сърцето ми разпали ти любовния пожар.

Засенчваш слънцето със своите коси.
Къдриците - море от злато.
И караш ме да виждам в теб нещо непознато.
Дори когато изчервяваш се от срам
за мене ти оставаш чист любовен плам.

Името ти символ е на любовта.
То изразява твоята душевна красота.
Съмнявам се, че любовта ти позната.
Но въпреки това, оставаш си единствен на земята.

                            На Любо 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...