10 апр. 2007 г., 10:23

В ЦИРКА

851 0 13
 

В ЦИРКА



Илюзионен глад душите ни изпива,

стаен във всички тънки сетива...

Илюзия, илюзия и - "Вива!",

а ти не си щастливец от това,

факире щатен, клоуне признат.

На този свят привикнахме с измама -

колосана, блестяща, разцъфтяла...

Та ти си най-нещастен в тази зала -

измамен подражател на имама...

Но ето - краят на сеанса наближава...

Да нямаш собствена илюзия - е крах!...

А... може би и ти се заблуждаваш,

че си щастлив сред този купен смях?...



Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен е, Ванилин!
    Поздрави!
  • Благодаря, Мария!
  • Благодаря, Ведрин! Ако е рекъл Господ, ще "порежем" още малко...
  • Благодаря ви, Габриела, Вальо, Зоя, Веси и Нели! Бъдете живи и здрави и - да продължаваме да се борим с Живота!...
  • Така силно ми въздействат всичките ти стихове и така ме карат да се замисля, че чак настръхвам. А уж напоследък се стремя да гледам на нещата по-леко и не толкова сериозно, но за някои неща човек не може да не мисли. Продължавай в същия дух. Между другото, благодаря за хубавите коментари. Не им отговарям, защото напоследък рядко успявам да се вредя на компютъра, това не значи, че не ги чета, както и стиховете ти,макар и със закъснение. Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...