10 апр. 2007 г., 10:23

В ЦИРКА 

  Поэзия
743 0 13
Илюзионен глад душите ни изпива,
стаен във всички тънки сетива...
Илюзия, илюзия и - "Вива!",
а ти не си щастливец от това,
факире щатен, клоуне признат.
На този свят привикнахме с измама -
колосана, блестяща, разцъфтяла...
Та ти си най-нещастен в тази зала -
измамен подражател на имама...
Но ето - краят на сеанса наближава...
Да нямаш собствена илюзия - е крах!...
А... може би и ти се заблуждаваш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Предложения
: ??:??