В друг живот...
Разкажи за незнайни тревоги.
За души, които бяха сами,
за страсти невъзможни.
Разкажи ми как изтръпвах до теб,
как те търсих в земи необятни,
как сърцето замръзваше като във лед,
далеч от ръцете ти златни...
Разкажи ми как лекуваше ти
всяка болка, погубваща мене...
... със целувка... и със много мечти,
знам, заспивах нощем до тебе...
Ти къде си? Ах, къде си сега?
Аз не помня!? Забравих!? Не зная...
Но те чувствам ето в таз празнина –
във сърцето, във сърцето до края...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Баева Все права защищены
