Добро утро. Добро е, нали? За теб, може би...

А чуваш ли шума навън, който леко по стъклата трополи?

Дръпни ти белите пердета или просто през тях погледни.

Та те са прозрачни, нали?...

Какво видя? Навън вали?! Ах, да не повярваш на очите си!

А знаеш ли, че през последните месеци, седмици, дни

със същата стихия и в душата ми вали?

А знаеш ли, че капчиците дъжд във твоите очи

са всъщност моите неутешими сълзи?

Във тоз‘ дъждовен ден ти пожелавам

да не спреш да мислиш ти за тях,

защото ти си облакът,

предизвикал тази буря, тоз‘ порой от грях.

Добро утро. Нека е добро!... В морето от сълзи или в дъжда, за един тъгата, за другия смеха!