Все още не е приключило нищо
в одисеята между тебе и мен!
Аз мога да боля и да липсвам -
като цвете, замръзнало в зимен ден.
Мога да съм липса - пулсираща в кръвта,
светъл спомен - душащ съня ти през нощта;
огнен пламък, стоплящ твоята Душа,
слънчев лъч - огряващ ти деня.
Каквото има да става - ще стане,
безсмислено е да вървим срещу себе си,
от писаното - не можеш да избягаш,
щом сме се срещнали - значи е потребно!
Ако съм намерила място в сърцето ти -
значи там е имало празнота;
ако в теб съм открила небето си,
значи Ти - си моята светлина!
Може би те нося от предишен живот -
две Души, пресекли своите пътища,
а може пък аз да съм твоя урок,
или награда - в незнайното бъдеще.
Може би идвам, за да те спася
от убиващо Душата безразличие,
с обич сърцето ти да възродя -
да не умира самотно и ничие.
Така че... краят е някъде там -
в този или в друг един живот,
ще дойда, когато си безкрайно сам
и ще огрея дните ти с Любов.
... И ще се пресичат нашите пътища
все така - в безброй животи,
кой знае... може би... рано или късно,
с теб да тръгнем в една посока!