Седя, седя по цели нощи и по цели дни
и си мисля защо не си до мене ти,
кажи - къде, с какво сгреших,
защо сърчицето ми така разби.
Нима не бях достатъчно добра,
че заслужих всичката тази тъга,
дадах ти всичко, което имах аз,
а ти дори не го осъзна.
Лесно е да кажеш -"СБОГОМ, БЯХ ДО ТУК!",
но едва ли си се замислял ти
за това какво ми причини.
Ти все ме учеше да се боря,
но сега безсилна съм без тебе аз,
върни ми силата и любовта те, моля,
и следващия час да съм щастлива с тебе аз!
© Теодора Петкова Все права защищены