В кръговрата на живота
Пепел от надежди разпилени
във косите побелели.
Мисли бягащи-кръжащи,
като лястовици
натежели по тънките жици
на чувствата далечни.
Дни отминали,преминали
премалели от умора
днес се спират да поемат
глътка въздух за отмора.
Може би там някъде във времето
скрита между истини неразгадани
свита на кълбо ме чака
отговорът на сърцето.
В кръговрата на живота
иде пролет след дълга зима
всеки в живота си има
съкровената малка мечта.
В кръг се въртиме във времето
нощ се сменя със ден
ражда се живот,а нейде умира
благославя някой,а друг проклина.
Пътникът пътя поема
страникът тръгва в нощта,
луната бледа се взира
над нашата малка земя.
Аз се усмихвам,разбирам
колко е истинско всичко това,
слънца във косите си сплитам
да е по-хубав деня.
Утре ще мисля за трудното
утре ще реша своите дела
днес ще бъда щастлива
днес ще бъда по-добра.
Сбирам надеждите свои
стягам ги във вързоп
дано не ги разпилея
дано ги запазя до гроб.
Някога,някъде може би
друг ще бъде денят
в кръговрата на времето
истини ще се преродят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
