23 февр. 2019 г., 00:28

В пастелни краски

306 0 0

В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ

 

Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах.

 

Душата ми се лута в тъмните пътеки,
отдавна забравила - къде е тръгнала.
Тук стъпките мои са плаващо леки.
Отново съм русото момиче пъргаво.

 

Тичам боса по тучни зелени поляни,
венчета плета от красиви полски цветя,
но пред мен се разтварят черни ями,
глутница вълци в ярост отварят уста.

 

Облаци сплитат светкавични въжета,
кълбовидни мълнии около нозете ми.
Не зная вече дим ли съм, или комета.
Усещам трепета зовящ на сърцето си.

 

Усмихвам се на зората, първия лъч.
Всичко остана в миналото, съня ми.
Денят се ражда нов с човешката глъч.
Върви, животе! Продължи... с обичта ми...

 

22 02 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...