В пазвите на нощта
Някой погали листата
в тихата пролетна нощ,
нежно полюшна се в мрака
вятърът в люляков кош.
В бели одежди приседна
бледата нежна луна,
с поглед премрежен погледна
морната грешна земя.
Губят се вън силуети,
уморено притихват лица,
в пазвите нощни обзета
угасва човешка тъга.
И всеки в съня си герой е,
и всеки сбъдва мечта,
тук тихата, тихата нощ е,
която лекува света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сеси Все права защищены
