В плен
898
0
3
Видях те на кея, риба там ловеше,
косата ти черна - галеше я бриза,
ръката ти крехка - въдица държеше.
Стрелата любовна мигом ме прониза,
морето в мене бурно забушува,
не можех да сдържам мощта на вълните.
Какво ми направи? Не виждах, не чувах,
а кристален блясък боцкаше очите.
Безумно заслепен от твоята хубост -
аз никога друга жена не погледнах!
До сетния си дъх ще помня този ден,
в който любовта причини ми лудост
и още виждам как рибата поредна
ти хващаше и аз тогава - бях пленен.
Златко Станоев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Станоев Все права защищены
