30 нояб. 2018 г., 06:27

В ритъма на моя живот

939 0 0

 

Изморена от дългото тичане,

в деня на гняв и омраза

умират без милост мечтите ми,

а болката отново шепти.

 

Смисълът се пробуди в сърцето ми.

Усещам приказна магия

с цялото си същество.

Политам с отрязани криле.

 

Усмихната в ритъма на живота ми,

ще отида нависоко.

В тази студена вечер на ноември,

ще остава своята следа.

 

Някой ще заплаче, друг ще се засмее.

Но бих искала душата ми,

покой да намери,

да следва ритъма на живота ми.

 

Не спира да тупка сърцето ми.

Зная, че в този момент,

когато някой чете тези стихове,

един ще крещи, друг от болка ще замълчи.

 

Повярвайте трябва да следваме ритъма,

дори и малко  пак да боли.

Коя съм аз, забързана в ритъма?

Нежна, ранима. Объркани мисли.

 

Вятърът развява косите ми.

Животът бързо минава край мен.

В ритама на дните ми,

мой ден, мой стих любим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...