В теб съдбата ми гори

Ти пристъпи на моя праг

мълчелив, но усмихнат все пак.

Видя ме и подаде ми ръка,

когато бях потънала в мрак.

В теб видях аз светлина,

видях колко чиста е любовта.

Онемях от щастие! А радостта -

като сън ми се строри тогава!

О, не... не искам да се будя!

Още в този сладък сън живея.

Погледни - колко щастлива съм сега

и само по твоя, по твоя вина!

Сърцето ми за теб копнее,

душата ми в теб живее,

усмивката ми от твоя образ се ражда,

красотата ми в твоя поглед блясва,

нежността ми към теб е най-нежна,

та дори и ревността ми, макар и безполезна,

пак само към теб е устремена.

Любовта ми в теб се буди и заспива,

мисълта ми все към теб, към теб върви.

О... съдбата моя в теб гори!!!