Вярвам в тишината,
във въздъхващото есенно дърво,
светещата красота
на цветното листо
и танца,
с който се докосва
до земята.
Целува я,
погалва я,
събужда я.
И тя историята да разказва
продължава.
Ако се вслушаш -
в историята се нашепва
за мен,
за теб,
за хората,
за нас.
© Кирилка Пачева Все права защищены