Този ден си отива и пак
тъмнината залива небето,
и потъва земята във мрак,
тишината превзема градчето.
В този ден пак проплака дете
и домът се изпълни със радост.
Чувам поздрав:"Честито! Момче! ",
виждам погледи пълни със благост.
В този ден аз видях и смъртта,
как душата напуска Земята
и отлита нагоре сама,
а след нея остава тъгата.
И дъждът заваля изведнъж,
после слънцето силно напече,
а дъгата - цветен е път
за пътуване там надалече.
В този ден има много любов,
има сълзи от радост, от болка,
има всичко- от люлка до гроб,
има време за скръб и за прошка.
Този ден се стопи във нощта.
Само спомени бледи остави-
за дете, за дъжда, за смъртта,
за живота във всички октави.