6 янв. 2008 г., 01:41
Седнала пред прозореца,
навън вали.
Тъмно е и страшно,
а в очите ми сълзи.
Недей, не спирай, дъжд,
ти само можещ да изплачеш
всички стаени дълбоко сълзи.
Ти само можеш да отмиеш
болката от разбитите ми мечти.
Дори не мога да заплача.
Пресъхнал извор съм аз.
Една отброена секунда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация