ВЕЧЕ КЪСНО Е

                     Толкова лъжи,
                     толкова сълзи,
                     толкова пропилени дни...

                     Защо така наказа сърцето ми?
                     Защо ме нарани?
                     Защо тъй подло ти ми измени...

                     Сега стоиш пред мен,
                     почти изгубен в мрака
                     сълзите ти проблясват в тъмнината.

                     Молиш се да ти простя...
                     но вече прекалено късно е,
                     аз не съм сама.

                     Друг те замени,
                     друг сърцето ми плени,
                     друг сълзите горещи
                     от лицето ми изтри...
                     но за жалост това не беше ти!