6 дек. 2007 г., 20:28
Вечен миг
Докосваш ме със устните горещи,
прости ми, че не мога да крещя,
целувките ти, с дъх на бели свещи,
изпиват ме, не мога те нараня.
Очите ти са нежни и дълбоки,
наричаш ме с неми имена,
ръцете ти, със мен така жестоки,
ме карат да те моля, да се унижа.
И с право се страхувах да остана,
последно, но за предпоследен път,
последната целувка вечна стана
и за миг изчезна и страхът.
прости ми, че не мога да крещя,
целувките ти, с дъх на бели свещи,
изпиват ме, не мога те нараня.
Очите ти са нежни и дълбоки,
наричаш ме с неми имена,
ръцете ти, със мен така жестоки,
ме карат да те моля, да се унижа.
И с право се страхувах да остана,
последно, но за предпоследен път,
последната целувка вечна стана
и за миг изчезна и страхът.
© Мариа Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
прегръдки от мен