Вечен сън

24 мая 2008 г., 01:01

Поэзия » Любовная

613 0 2

Вън вали, а големите капки
тропат по прозореца вън,
сякаш като във сън...

Седя в стаята полутъмна
до прозореца, без да мръдна
и гледам някъде навън аз...
гледам, но не виждам нищо...

Зная, че във този час ти си
някъде там... отново с нея,
а аз за теб продължавам да копнея...

Зная, че няма да си мой,
защо да се боря за обичта ти,
след като принадлежиш на нея,
владетелка на твоето сърце е тя
и не ще забравиш я никога.

... Тя държи сърцето ти във плен
и не може да си с мен.
... това е невъзможно, колкото и да
го искам аз... тя винаги ще стои
между несъществуващото "нас"!!!

Вечен сън

Свързани произведения

Комментарии

Предложения