Вечното дете

В Е Ч Н О Т О Д Е Т Е

То е безкрайната,красива заблуда

в безбройните изблици на любовта,

несъзнаваща,съществуването момента на трудности

на тази твърда,противоречива Земя.

То винаги волно си плува...,

а може би,дълбоко греша,

то направо в облаците лудува,

като щастлив в харема си падишах.

Грешка...,няма щастливи монарси-

щастието им е премрежено с грижи,

те никога не достигат катарзис,

частицата наслада все през стъкло си я ближат.

Детето тича,подскача,пее не пита,

кое,кога точно трябва да се направи,

ако от раз не успее,отново опитва,

безгрижно с реалността да играе...

Запазвайки чувството вечно,за радост,

то не изпитва никакви угризения

за всичките непредвидени пакости,

които са компоненти на играта му неразделни.

И така,до сетния ден,час и секунда

то не знае,че играта му е преминала в друга реалност,

а неговите творения носят вечна възбуда

на тези,които в грубата реалност остават.

Гласът мощен,титаничен на Гена

продължава,да кара космите,да настръхват,

споменът за Гунди легендата от Герена

принуждава сърцата ни отново,да тръпнат...

Вчера ни напусна Маричков,

на сцената,както загиват щурците,

но песните му продължават в нас,да живеят,

Вечните Деца никога не умират...

13.10.2024г.гр.Свищов