Великолепна си
в своето мълчание
на пренебрегната съпруга -
достоен войн
във недостойна битка.
Великолепна си
в свойта болка,
причинена ти от друга -
изстрадана като
надгробна китка.
Великолепна си,
но вече
в плесен нозете ти се валят -
като мухлясала
огризка на хубава трапеза.
Великолепна си,
но време е
да каляш, щом те калят
и да изгрееш,
вместо да залезеш.
© Хриси Саръова Все права защищены