Видя ли какво направи?!
Пресъхнали устни потрепнаха в мрака,
проклинайки онзи ден,
в който се докоснах до тебе,
в който ти обеща да си до мен.
Запали пожар в душата ми,
любовта пламтеше, викаше, трещеше,
а аз безумна сред пламъци тичах
и бях щастлива, че обичах.
Изведнъж - студ, безразличие!
Там, в очите ти, ги видях,
и бялата тъга като сняг заваля,
сълзи на лудо отчаяние проливах,
душата във вечен лед заискря.
Свих се от болка ужасна,
студът бе непоносим,
и с най-студена зима несравним.
Лицето ми загуби предишния вид
и те молех за клечка кибрит.
Но ТИ, ТИ потърси друга.
Вулкан изригна в моята душа!
Гневната лава заля всичко
и още по-силно заболя.
Стъмни се, ужасът на име "Мрак",
и черен облак с кървави сълзи заваля.
Изпепелена съм до край!
Видя ли какво направи?!
Ела, върху живите въглени стъпи,
какво значи болка усети.
Докажи, че си човек, за Бога!
Опитай да обикнеш,
не ме поглеждай, аз вече не мога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Попова Все права защищены
