Не ми разваляй, моля те, пейзажа.
Разчупвам мисленето си, когато фантазирам.
И искам всичките клишета да размажа
като мухи, нахално пиещи от моята чиния.
А ти обичаш светнатите лампи
и преките, некомплицирани значения,
и думите оголени, без щампи.
И не признаваш мислените провинения.
На кръстоносен поход срещу теб
ще тръгна.
И ще заключа светлото ти. Цялото.
А твоята праволинейност ще закръгля.
Дъгата виж в нюансите на бялото!
© Елена Биларева Все права защищены