Не мога да моля вечността за един миг,
но теб мога да моля…
чакащи зимата, да си отиде,
да разцъфнат.
Има любов, сякаш свършена,
но продължава да цъфти,
като виното, ставащо по-добро с годините,
така те обичам.
Като феникса от пепелта ме върна
и недей си отива,
остани… продължи,
да ми наливаш от виното твое.
© Петър Петров Все права защищены