22 авг. 2006 г., 21:01

Виновен

831 0 11
Виновен ли съм, аз че те обичам?
И, че сърцето ми на теб принадлежи.
Виновен ли съм, че красиви думи казвам?
А не говоря глупости, лъжи.

Виновен ли съм, че се срещнахме, когато
животът в други релси си вървеше?
Виновен ли съм, че спокойно, тихо,
но някак си без тръпка беше?

Виновен съм, че в теб събудих,
отдавна чувства позаспали.
Виновен съм, че силно вярвам
в мечтите си към теб литнали.

Виновен съм! И своят грях ще нося
във мене скрит, дълбоко във душата.
Виновен съм, че те обичам!
А любовта за мен е много свята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!!! Приятна вечер!!!
  • Много, много ми хареса стиха ти!!! Великолепен е! Любовта няма вина...
  • Браво, Христо! Хареса ми стихът ти и ми е близък, понеже и аз самата съм писала по същата тема
    Ако съм родена с една единствена вина –
    от теб изгарящо обичана да бъда,
    аз приемам безусловно любовта
    да бъде доживотната присъда!


    Поздрав!
  • Поддържай пламъка на любовта и не се чувствай виновен!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Благодаря ви!!! Приятен ден на всички!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...