Пречупи се последната надежда в мен.
Като треска. Под силен мъжки крак.
Тъгата ме прегърна. В плен
заточих спомените. Мрак
нахлу и важно настани се
със думите: "Ще пренощувам тук,
но с мене е студа и мисля
и него да поканя." Но дотук
не свършиха неканените гости!
Довлече се и болката, със страх,
че някой може би, вратата ще залости
и гладна ще остане. И тавряс. ...