5 мая 2009 г., 15:37

Власт 

  Поэзия
592 0 0

Грозотийо стара, твоето рождение

само някой мъртъв цар го помни.

Но желано, красиво си ти забавление

за мнозина, желаещи ръцете ти подли.

 

И толкоз векове не спала, а си крала,

и толкоз на хората ти си се смяла,

и толкоз гробове техни ти си издълбала.

Толкоз векове... И още не си спряла!

 

Живееш ти  в сърцата на стотици,

душата си раздират за тебе жадни,

за твойте дрехи. Облечена в жълтици,

голи ги събличаш с ноктите си гадни.

 

Решени на трона ти да стъпят,

но не честно те  да управляват.

А зедно с теб в пари да се къпят,

пък другите отдолу да се давят.

 

Можеше със твойта сила

властникът да сее добрини.

Но всичкото добро си окосила,

ни стрък морал ще пожънем ний дори.

 

Във политиката се ти намеси

и вместо към просперитет.

Имащият тебе даже беси,

за да е спокоен в трона си проклет.

 

Полуделият по теб неуморим те гони,

да раздава ред във твойте висини.

Готов е твърдо да създава той закони,

но и да потъпче всичките човещини.

 

И хората за теб се борят,

озверели кой да бъде пръв.

И забравят те защо спорят,

важно е братът им да плюе кръв.

 

Човек вижда твоето лице

в кладенец от мръсна страст.

В пустинята на своето сърце

не утолява жаждата за власт.

...

Аз други жажди ще намеря... Но къде?

Може би във някое дете!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??