12 июн. 2014 г., 18:25

Водолей

629 0 0

 

 

Атом кислород и

водородни два - Вода,

в проценти -

седемдесет и пет, шест -

това съм Аз!

Останалото - белтъци, кости

и душа - божествена...

Животът ми - река,

влачи ме, газя го ...

плувам ли, дали летя,

не знам, с тези кални ходила ...

Обичам го! Мразя го!

Сигурно съм грешен!

Този порой -

с притоци от любов и омраза...

в екшън съм...

Завой след завой,

уморен съм, излишен -

чакат във водопада да падна...

сам скачам -

все по-трудно се диша...

от дъно се оттласквам

и се понасям нататък...

на хоризонта е морето -

в него моето езеро,

сладководното...

Дали ще достигна?

Лея се, болезнено е...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...