Все мъчим ледовете да стопяваме,

замръзнала държат те нашата плът.

Защо в душите още си внушаваме,

кога ли ще намерим верния си път.

Все тръгваме на чисто, а не стигаме,

не виждаме понякога къде вървим.

На стара слава още ли залагаме,

гледаме отново някой пак да нараним.

Ще роним лицемерно пак сълзите,

гърди ще тупаме и казваме, че сме герой.

Не искаме да си признаем дори вините

и пак в душите търсиме завой…

                                                         В.Й. 27.04.2011г.