9 февр. 2020 г., 20:58

Всеки ден

530 2 1

Всеки ден…фалшиво обещание.

Видя ли в мен жестокото страдание?

Сляп и заблуден, аз умирах във мълчание,

Сега, почти унищожен те питам … имаш ли съзнание ?

 

Животът ми е пълен само със лъжи…

Защо ми трябваше и твоите да слушам ?

Сега сърцето ми на пода то лежи …

А трябваше във разума да се заслушам…

 

Не вярвах аз на ничии очи,

но моите повярваха във тебе,

а ти върху душата ми скочи

и захвърли я като нежелано бебе…

 

Игра си с нея като на шега,

Един път, два пъти, безброй моменти…

Направи мене твой слуга,

за което … аплодисменти !

 

Сега съм тук. Почти унищожен.

Но мъча се отново … пак да се намеря.

До неузнаваемост съм променен…

И или ще умра…или ще живея 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Драгоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...