4 июн. 2014 г., 23:37

Всеки път

648 0 1

Всеки път, когато се погледна

Виждам момиче без път

Без мигли и вежди - надежда

Съдба без поглед напред...

 

Застанала съм на път - кръстопът

не виждам нито напред, нито назад

Само дъждът се усеща по моята кожа

защото чувствам, а чувствата са част от живота!

 

Но аз съм потънала в тях

(стоя в своя грях)

и не усещам нищо освен гняв

И сълзи,

стичащи се по лицето ми...

 

Но защо не ги чувствам?

Защо не се опитвам да скрия...

това, което от години наред крия,

а искам да ги открия, да ги открия...

 

Пред света, да види и той мойта душа,

да почувства това, от което аз се душа!

Защо чувствам, че те... не ме разбират?

А искам да ме няма, вече видяла гроба?

 

Отговори ми, ако можеш

Запей! А, ако не можеш...

Кажи ми, заслужава ли си нарочно да се загубиш?

Заслужила ли съм да се загубя... всичко и всички?

 

Пред майка, аз виждам себе си -

Усещам думи разрязващи

моята душа, моите мисли

за греховете ми и отминали надежди!

 

Защо не я искам? И не изпитвам опора...

у човека, който ми е дал живота

А искам да се слея с тази природа,

всеки път губеща силата да затваря затвора!

 

Всеки път, когато се погледна

Виждам момиче, виждам стена...

Пътят е безнадеждна представа

За живот, за който не си заслужава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кейтлин А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки бой тъй воювай го ти -
    сякаш това ти е боят последен.
    И гуляй, сякаш злато звънти
    в твоя джоб - пък дори да си беден.
    Пей ти тъй всеки път песента -
    сякаш това е последната песен
    на човек, нямащ страх от смъртта
    който утре ще бъде обесен.....

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...