10 апр. 2007 г., 11:11

ВСИЧКО СИ ИМА ЦЕНА!

831 0 3
 

Така се получи на практика

с твоята необмислена тактика.

Потърси те дама, но аз съм у дома

и съм виснала до самата ти глава.


Как да й кажеш, как да говорите?

Силата на звука не може да настроите.

Нали ще науча твоите номера

и ще ги пробвам, когато съм сама.


Знаех, че когато говоря, ме записваш,

а после прослушваш и сам се кискаш.

А може би изпитваш яд, гняв и злоба!?

Зная, че слушаш и смело говоря.


И всички писма четеш - това го зная.

Не виждам какво печелиш ти накрая.

Чети си ги за спомен и когато си сам,

свободата си безплатно аз няма да дам.


Нали знаеш, че всичко си има цена.

Дори свободата на една болна жена!

Не мога да съм булка от Анадола.

Отивам си без нищо, тръгвам почти гола.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И какво, като до 1 след полунощ си шепнеха на скайпа
    поне така и на мен се случи...
    не го възприемай болезнено
    и един пръст си повдигни самооценката
    пък тогава ще седнем да си говорим пак!
  • когато има кой да ти показва,че не струваш
  • Да! Всичко си има цена! Но дали всеки знае своята или се мисли, че нищо не струва?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...