Всяко топло чувство е пътека
Помня градината с червени рози,
най-красивата сред тях бе ти
и как слънцето в небето синьо
закриляше две влюбени души.
Съдбата с четка багрите нанася,
чрез нас рисува приказен пейзаж.
От цветовете музика извира,
превръща ни в пролетен колаж.
Думите изпълват с нежна обич
пролуките от нощна тишина.
С порив силен идват дните,
живеем с теб във свят на чудеса.
Всяко топло чувство е пътека,
отвеждаща до нечие сърце.
Извървиш ли я с успех докрай,
от щастие ще свети твоето лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
