6 мар. 2005 г., 15:05

Вяра,Надежда,Любов

1.5K 0 1
Вярвам в теб и планините.
Ято птици летят над нас.
Реки без брегове,
минават равнините.
А  аз съм с тях и чакам теб.

Небето се разтваря
като черно -  бяла книга.
А върху страниците времето тече.
Дъждовни капки по мен се стичат.
Ехото все към теб ме влече.
Жадувам лицето ти за миг да зърна.
Да бъда твоя да последния ми миг.
Ако успея в тишина да се превърна.
                                                 
Луна и страстни устни ме целуват!
Южнякът минава покрай мен! 
Бъди до мен! Сърцето ми без теб тъжи.
О, Господи не ме наказвай.
Върни го пак при мене ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...