Вятър силен - 20.08.2007
Когато погледнеш нощното небе
и там видиш нашата луна,
знай, че тогава си мисля за теб
и аз гледам нея и съм сама.
Когато с длани пясъка доближиш,
по който оставихме нашите следи,
знай, че тогава ръката ми държиш,
която те милва с топли лъчи.
Когато тихо седнеш до морето,
на нашето място, на нашия бряг,
тогава знай, че те нося в сърцето,
като най-красивия и траен знак.
Когато слънцето ти се усмихне,
знай, аз те галя с нежните лъчи,
а ако болката в теб не стихне,
ще пратя много обич, да я утеши.
Когато вятърът силно завее,
знай, че да те прегърна копнея,
а ако чуеш славей да запее,
значи с обич нашата песен пея.
Ако в нощта, в късен час
звездите нежно те целунат,
знай, това ще бъда аз
и в този миг ще те сънувам.
Ако има буен вятър - не се прибирай,
искам всяка буря с радост да посрещаш,
знай, моята любов е като вятър силен,
дори да не я виждаш, я усещаш!
© Радослава Михайлова Все права защищены