Вятърът обича друга...
Ще понеса това,
че вятърът обича Друга...
Ще понеса, че е обсебен
от полъха на слънчевия й парфюм,
ще понеса, че пламък има във очите му,
ще понеса, че Тя го е възнесла вън.
Ще понеса, че само с нейните коси играе,
ще понеса, че мислено се любят през нощта,
ще понеса, че единствени искат да бъдат,
ще понеса, че са чисти като капка сълза.
Ще понеса, че той за нея страда.
Ще понеса, че вниквам любовта му в стих,
ще понеса смъртта, прелюдията, вярата,
ще понеса, че сълзите си скрих.
Ще понеса и моята изгубена любов по него.
Ще понеса гласа му в сънищата всяка нощ.
Ще понеса. Ще искам. И ще бъда
луна със вяра и душа със мощ.
Ще понеса и ледените тръпки вечер,
когато вятърът стене и пее за Нея.
Ще понеса, че в безкрайна любов й се врича.
Като плаха искрица и тя ще изтлее...
...
А аз ще понеса...
Ще понеса, че вятърът обича Друга,
ще понеса усмивката на нейното лице,
но вятърът е бърз и си отива...
А Тя това дали ще понесе?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
