Черна сянка из гората
носи мрака по селата
щом се спусне нощ безкрайна
и замлъкне песента омайна
твойто време веч настава!
Слизаш,казват от гората
и приличал си на хала
с очи като рубини,
виждал си робини,
със зъби като тесли,
оставял си следи!
Кръщават те напаст най-опасна
и венчаят те за ужаса вековен,
че страх е твоито име верно,
и го носиш в черно!
Чух да назват,че жесток си
че живееш за смъртта,
че дебнеш из засада,
че дете си ти на ада!
Но,от теб се не плаша
аз виждам твоята уплаха!
за живот копнееш зная,
туй ти право е отнето!
Но, що си ти творение безправно?!
живот, със спътница смъртта!
невярвам аз на таз мълва отровна,
че водиш болка на света!
Носиш таз краска сива,
не защото ти отива,
а за страшната зима
която си отива!
Ти,черна сянка в гората
или игра на светлината?
по килим от есенна картина или
зимна пелерина,
стъпваш бавно по земята
влачиш своята окова
за туй че безсмъртен се оказа,
за туй че все те има
и сред злоба ти се раждаш
и от нея ти умираш
и кръвта ти все чертае
пътя,който ти вещае
таз съдба жестока
все враг да се наричаш!
И ден ще дойде,зная
ще красиш нечия камина!
Ти вълк във време вълче,
ти вълк във време тъжно!!!