Вълшебство...
Вълшебство...
Не си ли мечтал
небето със звездите само в дланта си да можеш да свиеш?
... Устните ми не си ли копнял...?!
С допир жаден любовта да отпиеш...
Дори и само с една глътка
ще се влюбиш... До полуда... В тях...
А аз със сребриста одежда, с тиха стъпка...
ще посипя сърцето ти с вълшебния си прах...!
Ефирна фея съм... Не ме ли желаеш?
От морето нежно съм любена...
Нима да докоснеш лунния сърп не мечтаеш?!
За това ще ти помогне душата ми влюбена!...
Обичам ли - все по люлякова нежност бродя...
И теб в Рая мога да отведа,
щом с устни кадифени тялото ти аз обходя...
С вълшебната пръчка полъх, разпиляващ косите ни, ще сътворя...
И той е вълшебник... Притичва се на моя зов!
В миг съвършенство мога с пръчката да родя...
... нашата любов...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андреа Емилова Все права защищены
