Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме
и мразим, и се смеем,
защо един е беден на емоции,
друг - богат?

Какво ни казваш
ти, живот опасен,
с прашните си улици и
счупен, стъклен рай?
Какво очакваш да се случи...
"свиден пътнико" прекрасен?
Какъв е тоя - смъртен,
понякога и искан край?

Дали ще ни дариш
със смисъл
ти, живот лъжовен?
Дали ще бъдем -
смислено добри?
Или ще си живеем
в този свят под робство,
поробени от прекомерна
жажда и лъжи?!