3 мая 2009 г., 10:48

Въпроси

911 0 1

Въпроси хиляди отново ми дърпат косите,
трябва ли за всичко да си затворя очите.
Въпроси идват и си отиват
и главата ми с все нови и нови те покриват.

Въпроси от типа на "защо трябва да става така",
трябва да ли да погледна с двете ми очи реалността.
Или просто най добре да намеря там в себе си чувството на бруталността!

Затварям се за няколко дена и въпросите пак ми са на главата.
Без спиране пише и пише ръката.
Поглеждам през малкото прозорче на моята стая
и в света на римите знам, че отново ще се омая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...