Въпроси хиляди отново ми дърпат косите,
трябва ли за всичко да си затворя очите.
Въпроси идват и си отиват
и главата ми с все нови и нови те покриват.
Въпроси от типа на "защо трябва да става така",
трябва да ли да погледна с двете ми очи реалността.
Или просто най добре да намеря там в себе си чувството на бруталността!
Затварям се за няколко дена и въпросите пак ми са на главата.
Без спиране пише и пише ръката.
Поглеждам през малкото прозорче на моята стая
и в света на римите знам, че отново ще се омая.