5 февр. 2010 г., 14:09

Върхът

1.1K 0 0

ВЪРХЪТ

 

К. Косев и А. Ахмедов

 

 

 

Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте,
а пък дните все не идват – мракът вечно ги зове.
Там се скитат само диви, вечно жадни зверове.
Те по стъпките ни следват през пустинни ледове.
Там се губи светлината, подчинена от нощта.
Там реките са смразени, всяка под леда реве.
Някъде далеч напреде вижда се върха висок,
а пред него във полето вече нищо не расте.
Как от седмици вървим към него, а далече все стои
и с насмешка все ни гледа и смеха си не пести.

 

О, връх пазен от пратеници на Олимп -
с бронзови шлемове, смъртоносни копия,
без брони, за да се откриват златни им ребра.
Ще бъдем хоплити, конници,
ще бъдем щитове, мечове, колесници.
Ще бъдем опиянени траки - волни и смели,
ще бъдем герои в свят на безбожни философи.
Ледниците на надменен връх
ще се тресат от нашия марш,
върхът ще бъде наш, ще бъде наш!
От върха ще хвърлим семена, вода и светлина,
в земята ще се зачене зеленина,
ще се роди синът на пролетта.
Полето ще отвори сърцето си за песента -
преди горчеше в устата, а сега
ще гали сетивата.
Ще поникне здравец, ще плетат девойките венци,
техните листа са нашите подвизи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...