ВЪРНИ МИ ЛЮБОВТА (песен)

Тиха е нощта, както никога преди

и Луната обляла е в мъка града,

а по лицето ми капят черните сълзи,

че ти си тръгна и взе любовта.

Върни ми я, за миг поне,

аз искам да те имам пак.

Върни ми ти моето сърце,

Иигони без жал този мрак.

Върни ми ти съсипания свят,

аз искам да го съживиш.

Ще стане той на радост богат,

ако за последно ми простиш.

ДАЙ МИ ШАНС!

Проклетото сърце до лудост ме боли

и плаче без глас моята душа.

А по лицето ми капят черните сълзи,

че ти си тръгна и взе любовта.