30 мар. 2008 г., 21:18

Въртележка

960 0 4

Завърта ни животът

уж в случайни срещи,

а плановете ни

за бъдещето вече

не са това, което

бяха вчера.

В заблуда сме, че

с волята си

толкова нищожна

света ще променим,

и още -

какво ли не суетно

завърта ни с глава

надолу,

а всъщност всичко

остава май напразно.

Едно очакваме,

а друго ни се случва

и сякаш тъй внезапно

невидимите нишки

се разкъсват

и май разбираме,

че не било е тъй

все наште планове

да се нареждат.

В живота ни витае

друга воля: по-силна,

по-могъща, всеобхватна,

която върши с нас това,

което заслужаваме -

това е, Господи,

десницата Ти властна!

2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не всичко зависи от нас...
    Има я волята Божия...!
    Хубаво казано и написано!
    с обич, мила Ая.
  • Не е философска поезия, а по-скоро е религиозна поезия, която всичко обяснява с волята божия. А защо - защото да открие и назове истинските сили, които си играят с нас, не е успяла.
  • На какво се смее Господ- на нашите планове. Много хубаво е стихчето.
  • Живот е това, което ни се случва докато кроим планове. (така май беше) Браво! Много добре!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...